Твърде бавно към "Хоризонт 2020"

"Скромен иноватор" – това е определението на Европейската комисия за България, стъпило на резултатите от усвояването на средства по европейската програма за наука и иновации "Хоризонт 2020". По ирония на съдбата отговорна за завършека на програмата с бюджет 73 млрд. евро ще е българският еврокомисар Мария Габриел. Тя ще координира и изработването на правилата по новата "Хоризонт Европа", до 2027 г., чийто бюджет е увеличен на 100 млрд. евро.

Експерти и евроконсултанти са категорични, че единственият плюс от този факт е, че новият механизъм за развойна дейност на ЕС вероятно ще стане по-популярен у нас, а оттам и интересът ще нарасне, но бонус точките спират дотук.

От 2014 г. до сега български университети, научни институти, БАН, фирми и общини са усвоили общо 87,6 млн. евро от "Хоризонт 2020", като са участвали с чуждестранни партньори в 586 проектни консорциума. Тези данни нареждат България на 24-то място от 28-те страни – членки на ЕС, според последната информация на Европейската комисия. След нас са Хърватия, Литва, Латвия и Малта. За сравнение, съседна Гърция например е усвоила над 1 млрд. евро, като нейни организации са участвали в 2619 консорциума. Първенец е Германия – 6,9 млрд. евро и 13 876 консорциума.

До края на август т.г. по "Хоризонт 2020" са разплатени 44 млрд. евро, като България е успяла да усвои едва 0,19% от тези средства. Консултантите обясняват, че кандидатстването по тази програма е много тежко, научното жури включва експерти от цяла Европа и обичайно три от всеки четири проекта се отхвърлят. По тази програма могат да участват и държави извън ЕС.

Сфери на финансиране
Европейската система за мониторинг по "Хоризонт 2020" показва, че най-много средства – 15,31 млн. евро, България е усвоила за научни и иновативни разработки в областта "Сигурна, чиста и ефективна енергия". Следват 12 млн. евро за "Създаване на нови центрове за върхови постижения и подобряване на съществуващите", 9,3 млн. евро за иновации в информационни и комуникационни технологии и 7,58 млн. евро за "Защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани". Целта на последната схема е чрез научни постижения да се повиши устойчивостта на общество срещу природни и причинени от човека бедствия и да се разработят нови решения за борба с престъпността и тероризма. Над 6 млн. евро са усвоени по схемата "Мария Склодовска-Кюри", която подкрепя както млади, така и опитни изследователи. Други над 6 млн. евро са финансирали проекти, свързани с хранителната сигурност.

Останалите суми са по-малки и са разпръснати по многобройните направления на "Хоризонт 2020".

"Българският бизнес се е преборил за приблизително 27% от всички привлечени у нас средства по "Хоризонт 2020". Водеща си остава ролята на българските научни организации и на българските висши училища, които генерират близо 60%", се отбелязва през май т.г. в анализ на дирекция "Наука" към Министерството на образованието. От отчета за цялостното представяне на България личи, че големите университети, големите общини и големите фирми се представят по-добре. Участието на малки и средни фирми по специализирания инструмент за дребния бизнес обаче е катастрофално – български фирми са усвоили едва 1,81 млн. евро. За сравнение – първенецът Испания отчита 305 млн. евро, отишли за иновативни проекти на малки и средни фирми.

"Най-големият плюс за България от поемането на ресора "Иновации и младеж" от Мария Габриел е, че бъдещата програма "Хоризонт Европа" (2021 – 2027) ще стане по-популярна в България. Успехът по нея обаче ще продължи да зависи от качеството на проектите и иновациите, избора на качествени международни партньори и подбора на добри консултанти, които да успеят да представят по най-добрия начин развойната дейност", коментира пред "Икономист" Евгени Косев, водещ консултант по "Хоризонт 2020".

Най-големият единичен проект по "Хоризонт 2020" е изграждането на център за растителна системна биология и биотехнология по проект PlantaSYST в Пловдив. Европейското финансиране е 7,7 млн. евро, а всички участници зад инициативата, обединени в консорциум, ще усвоят общо 15 млн. евро. Това са 3 български и 2 немски научни организации – пловдивските Институт по молекулярна биология и биотехнология, Институт по зеленчукови култури "Марица" и лаборатория по приложна биотехнология, както и Университетът в Потсдам и Институтът по молекулярна растителна физиология "Макс Планк" в германския град. Целта на проекта е да се изгради център за върхови научни приложения в областта на растителната биология.

На почетното 3-то място е българската компания за семантичен софтуер "Онтотекст" АД, част от "Сирма Груп Холдинг" АД. До момента чрез различни проекти тя е усвоила 2,89 млн. евро от "Хоризонт 2020". Сред проектите й са технологии, използващи изкуствен интелект, както и проект за интелигентно свързване на данни за компании от различни източници (CIMA).

Сред общините най-добре е Столичната – 10-о място по усвояемост. Тя е одобрена за участие като водещ град в проект URBiNAT – URBan-Innovative-NATure. Проектният консорциум включва още два водещи града: Порто (Португалия) и Нант (Франция), а градове последователи са Брюксел (Белгия), Хое Тоструп (Дания), Сиена (Италия) и Нова Горица (Словения). Европейската програма предоставя безвъзмездна финансова помощ за реализация на "зелени" решения в трите водещи града, а партньорите ще помагат с проекти за иновативни природосъобразни решения в четири области: енергия, вода, околна среда и биоземеделие. "Бюджетът на Столичната община по URBiNAT е в размер на 1,2 млн. евро, като финансирането е 100% грант, предоставен от Европейския съюз", съобщи наскоро зам.-кметът на София по инвестиции и строителство Ирина Савина (още подробности за финансирането по програмата виж в карето).

Проблемите
"Едва 19 от общо 37 държавни висши училища изпълняват проекти по Рамкова програма "Хоризонт 2020". Към тях следва да добавим и още два частни университета (Нов български университет и Висшето училище по мениджмънт). Или, ако трябва да обобщим – едва 21 от общо 51 български висши училища успяват да се включат в проектни консорциуми по РП "Хоризонт 2020", отбелязва в свой анализ дирекция "Наука" на МОН. Т.е. над половината университети в България все още не са се докоснали до европарите за иновации от ЕС.

При финансирането на иновации в малките и средните фирми само Кипър, Хърватия, Люксембург и Румъния се представят по-слабо от България. Любопитна подробност е, че точно преди нас е Сърбия, която участва в механизма като асоцииран член на ЕС и е усвоила 1,9 млн. евро.

Всъщност това е единствената схема по програмата, по която фирмите могат да кандидатстват самостоятелно, без да е необходимо да участват в международен консорциум. От 2014 до 2018 г. фирмите можеха да кандидатстват по т.нар. "първа фаза" на схемата, за маркетингови проучвания и тестване как пазарът би посрещнал бизнес идеята. Подкрепата при нея беше 50 000 евро за проект. След това тази възможност бе отменена, като това ще важи и за "Хоризонт Европа", казва консултантът Евгени Косев. Фирмите ще могат да кандидатстват направо за втората фаза, която предоставя финансиране за създаване на прототипи, регулиране, мащабиране, миниатюризация, подготовка за пускане на пазара и други предпазарни дейности. Помощта тук варира от 0,5 млн. до 2,5 млн. евро (грантът е до 70% от всички разходи по проекта). Ще остане и третата фаза на инструмента, която не предоставя директно безвъзмездно съфинансиране, но подпомага достъпа на малките и средните предприятия до публичен и частен рисков капитал.

От 13-те български фирми, които до момента са успели да получат финансиране по този инструмент, само една – сателитната компания "Ендуросат", е спечелила проект директно на втора фаза и е получила субсидия 1,2 млн. евро.

100 млрд. евро за следващите 7 години
Рекордни средства – цели 100 млрд. евро за иновации, готви Брюксел по рамковата програма "Хоризонт Европа", наследник на "Хоризонт 2020". Освен че бюджетът на механизма за иновации ще нарасне с около 30 млрд. евро, за първи път в новата програма се залагат 5 мисии, по които приоритетно ще се подкрепят иновации. Това са изследвания в битката срещу рака, климатичните промени, елиминирането на пластмасата от океаните, създаването не просто на 4умни градове", а на "климатично неутрални градове", както и за инициативи, свързани с качеството на почвата и на храната.
Ще се засили финансирането чрез рисков капитал, набиран от фондове, тъй като в момента преобладават грантовете.

Финансирани проекти
По данни на просветното министерство публични научни организации са привлекли над 28 млн. евро по "Хоризонт 2020". Сред най-активните са били Софийският университет "Св. Кл. Охридски", Институтът по отбрана, Техническият университет, институтите по механика и ИКТ на БАН. От сайта на Европейската комисия става ясно, че 22 института от БАН участват в 60 консорциума и привличат 8,7 млн. евро, следва Софийският университет с близо 5 млн. евро. По над 2 млн. евро са усвоили Институтът по отбрана и Техническият университет – София.

Прави впечатление, че номер 6 в класацията на най-добрите е издателство "Пенсофт", което е водещ издател на академична литература в областта на биологичното разнообразие и естествените науки. То е усвоило 2,29 млн. евро.

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.